Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
В продължение на дълго време традиционните медии – наричани понякога „четвъртата власт“, по аналогия на трите традиционни власти на демокрацията (законодателна, изпълнителна и съдебна), са били съюзници на гражданите при оспорването на правителствените политики, които са неблагоприятни за хората. Въпреки това, в речта си пред Световния социален форум, преведен в Порто Алегре, Бразилия през 2003г., Игнасио Рамонет – журналист и университетски преподавател, заяви, че след като бяха поети от транснационални компании, конвенционалните медии се превърнаха във враг: власт да използват и потискат хората, а не да ги защитават.1 Някои хора наричат интернет петата власт, тъй като той все по-силно се конкурира с традиционните медии, като повдига въпроси и служи като наблюдател , и като осигурява нов канал за организиране на граждански дейности.
Нарастналата сила на медиите, особено на интернет, могат да послужат за повишаване на информираността и обучение с участие и за подобряване на достъпа до информация, но могат да представляват и непосредствена опасност. Те могат да стимулират емпатията и глобалния активизъм, свързан с правата на човека, но могат да предизвикат и риск от насаждане на омраза, стереотипи и дезинформация. Децата и младите хора са изключително уязвими от онлайн рисковете.
Днес ние разчитаме все по-малко на по-традиционните формати на вестниците, телевизията и радиото да ни представят новините и все повече прибягваме към онлайн медийните източници, сателитната телевизия, блоговете и социалните мрежи. Търсим информация и от журналисти и разпространители с гражданско мислене, а не само от традиционно обучените. Това оказва влияние върху нашата социална и политическа среда. Води и до промяна в тактиките, използвани от репресивните правителства, които се страхуват от това, което тази информационна революция може да им причини.
По време на Пражката пролет през 1968г. призивът за свобода на пресата и словото се разпространи по чешките радиостанции. Иранската революция от 1979г. беше популяризирана чрез разпространение на речите на контрабандни касети. Новините от протестите на площад Тянанмън през 1989г. в Китай се разпространяваха по факс. Украинската оранжева революция от 20042005г. беше популяризирана чрез използването наИнтернет и мобилните телефони. До края на десетилетието, инструментите за социални протести се изместиха към Facebook и други социални мрежи, YouTube и Twitter, както показаха следизборните протести от 2009г. в Иран, революциите в Тунис и Египет през 2010 и 2011 година и други протести в Северна Африка и Арабския свят.
Бързото развитие на телекомуникационните технологии и медиите промени естеството на самите медии; те стават неразделна част от събитията, които се случват. Самото живо излъчване беше превърнато в ново събитие. В реално време можем да гледаме както футболни мачове, така и случаи на насилие, които се случват до нас или на другия край на света.
Комерсиализацията ограничава разнообразието на създаваните програми, както и на програмите, свързани с малцинствата, алтернативните култури и субкултурите. Стремежът към по-високи зрителски рейтинги се отразява в новинарските репортажи и текущите събития. Новинарските емисии, избора на фрагменти от риалити програми, представени от медиите на тяхната публика, често се характеризира от тривиалното, ексцентричното и скандалното. Наблюдава се все помалка готовност за покриване на разходите на обществените разпространители, които вече са притиснати от комерсиализацията.
Подрастващите в Европа на възраст между 12 и 17 години прекарват 9.1 часа на седмица в Интернет в сравнение с 11.4 часа, прекарвани от лицата на 18 и повече години, без да се отчита използването му за професионални или научни задачи.2
Глобалните телекомуникационни мрежи служат не само като средство за предоставяне и получаване на информация, но са превърнали информацията в един от най-ценните активи и в основа на новата глобална информационна икономика. Тези, които притежават повече от тези активи, наред със свързаната с тях инфраструктура, имат огромна икономическа власт, която може да бъде превърната в и в политическо и дипломатическо влияние.
Развитието на комуникационните технологии и широко обхватните медийни мрежи промениха нашия начин на живот. Хората прекарват съществена час от работното и свободното си време пред екрана. Дистанционната работа и електронното обучение се разрастват по целия свят с бързи темпове. Родителите се тревожат за нарастващата пристрастеност на техните деца към телевизията, видео характеристиките, мобилните телефони или общностните сайтове, но и възрастните са също толкова засегнати, въпреки че видът на предпочитаните медии може да е различен.